А ето и един разказ от 12/09/2006, от гражданин, идентифицирал се като KpuTuK.
Работя в Студентски град - службата ми се намира до Зала "Христо Ботев". От няколко дена пътят на транспортните средства е отклонен - спирката на Зала "Христо ботев" не се обслужва и затова ми се налага да ходя пеша до УНСС, от където взимам автобус номер 94. Ситуацията ми създава голямо неудобство, но това очевидно ни най-малко не смущава господата от Градския транспорт.
На 08.09.2006 г., след работа, около 18:20, се отправям по дългия път до най-близката обслужвана спирка. Никъде по бележките, закачени за означителните табла на спирките няма обявление, че поради създаденото неудобство има намаление на цената за превоз, аз решавам, че не е редно да плащам за изминатото пеша разстоянието от Зала "Христо Ботев" до УНСС и сядам в дошлия автобус номер 94. В този момент, в автобуса влизат контрольори и най-безотгоровно започват да изискват билети от хотрата (голяма част от които са обиколили половин Студентски град, за да намерят спирка на автобус). На ред съм аз, който не съм си дупчил билет. Отначало разказах гореизложената ситуация, но поради очевидно ниската интелигентност на контрольорката, това не бе прието и аз моментално бях възприет като "нарушител". Контрольорката казва: "Слизай!!!" (държа да отбележа, че при тези хора никога не влиза в употреба учтивата форма "Вие"). Възмутен от създалата се ситуация аз опитвам отново да дам обяснение, но все пак се отправям към вратите на автобуса, който току що е тръгнал от спирката на Техническия университет. На следващата спирка, едва слязъл на асфалта, аз бивам ограден от стадото контрольори. В този момент осъзнавам, че техните действие не са законосъобразни (запознат съм с правилника - мога да платя глобата в автобуса и да продължа пътуването си) и решавам да се върна обратно в автобува. Обръщам се и се качвам по стълбите. В този момент, обаче, с все сила бивам дръпнат за дрехите. В опитите си да балансирам, за да не се стоваря на асфалта, аз заманвам с дясната ръка и усдрям през лицето една от настървено дърпащите контрольорки. Въпеки усилията ми явно желанието за наказание (но в последствие ще разбера, че това наказание не е парично - те искаха да задоволят желанието си за кървава вендета) от тяхна страна е било много по-силно. Все пак, те бяха трима, като най-голям принос за изтеглянето ми извън превозното средство беше контрольорът (отначало контрольорите бяха един мъж и две жени - поне аз толкова успях да идентифицирам), поради което бях изкаран от автобуса. Тъй като прецених, че този метод не е законосъобразен аз решавам да се махна и с ускорена крачка избягах от разяреното стадо контролжори. Отправих пеш по посока на следващата спирка - тази на плувен басейн "Дианабат". Спирам под навеса на спирката и започвам да чакам маршрутка (поради нанесената обида нямах женалие на изпознвам "услугите" на градския транспорт). Не щеш ли, пристига следващият автобус по линия 94. Изневиделица, от него слиза същата група контрольори, но този път съпровождани от още един мъж, който не бях видял преди това. С настървление тази пасмина се хвърля върху бене с нападки, че "бия жени" (имат предвид удара, който бях нанесъл на едната контрольорка). Мъжете не притискаха и блъскаха в ъгъла на тенекиената конструкция на навеса на спирката. Тъй като бях с дискмен, една от контрольорките вце слушалката от ухото ми и я скъса (държа да отбележа, че цената на едни слушалки е около 25 лв.). След един миг жените бяха изчезнали - блъскаха ме единствено контрольорът и другият мъж. След това виждам как двете жени отново идват, водейки със себе си още един мъж - муграв, мръсен, доста набит и едър. В следващия миг аз бях издърпан от този човек встрани от навеса. Блъсна ме в гърба и аз паднах на колене. Но, това не беше всичко - той продължи с цялата си сила да ме пристиска към земята. Някак си, аз успях да се освободя и панически побягнах. Неизминал и два метра, същият ме хвана и аз се стоварих на асфалта. При падането си получавам дълбоки рани на десните хълбок и лакет, а освен това и множество охлузвания по цялото тяло. Мургавият и мръсен мъж ме притиска с колене в гърба към земята. С ръката си той удря и притиска главата ми в асфалта. Не можех да дишам и всяйчески се опитвах да се освободя. В този момент осъзнавам, че аз съм пристиснат и от още един човек. Муравият бе станал и ми нанасяше удари в лицето и отново удари гравата ми в асфалта. Нанася ми удар с крак в областта или на гръдния кош. С мисълта, че това ми е краят и продължавайки да понасям все по-силните удари (нанасяни и от двамата) в следствие на опитите ми да си поема въздух, аз продължавах с все сила да викам за помощ. не знам колко време е продължил този Ад на Земята, но в един момент разпознах до мен характерните полицейски кубинки и тъмно сини панталони. Двамата биячи вече не бяха върху мен. Успях да дойда на себе си. Огледах се - полицията взимаше координатите на двамата биячи. От това, което чух, разбрах, че мургавият (който беше и нергамотен - на няколко пъти при писане на обяснението питаше полицая за как се изписват елементарни думи) е работик на някакъв близък строея. За другият нищо не разбрах - явно просто си беше типичният българин - простоват, с неудържимо желание да използва не менталните, а физическите си заложби. Пак се огледах - от стадото контрольори, инициирало побоя, нямаше и следа! Явно просто "отговорно" бяха решили да напуснат местопрестъплението. После изчаках линейката и бях откаран в Спрешното отделение на Военна болница. Слава на Господ, нямам някакви тежки наранявания. Предимно рани и кръвосъсирвания. И жестоки болки. По цялото тяло.
Поради ужаса, който преживях едва сега успявам да напиша това. Единственото, което успях да направя е да пусна в разден "Превозни средстава" една тема, озаглавена "Ето, това сте ВИЕ!" - сюрреалистично описание на пътуването с Вашата компания (copy-paste-нато е - не съм аз авторът, за жалост). Прочетети со и се замислете. Наистина, това сте вие! Няколко месеца преди влизането ни в Европейския съюз, посред бял ден, в бяла (по презумпция) държава, на оживена спирка ми бе нанесен побой, инициаторът на който сте вие!!! Вие, с вашата безотговорност и липса на всякакви ценности, се подигравате с хората. А българите търпят! Ейййй, прост народ!!! Преди време бяхте счупили краката на една жена (даваха репортаж по телевизията), онзи ден бях аз, други ден, пък, ще счупите главата на някой навръстен ученик, дръзнал да влезе във вашия Всетая светих без билетче!
O sancta simplicitas!
========
Тъй като на няколко пъти се обаждах в СКГТ, за да взема допълнителна информация за контрольорите, единствената им реакция е въпросът кои са номерата им. Сигурен съм , че те много добре знаят кой на коя линия рабори (или по-точно казано - безчинства). Все пак ми казаха, че имат база данни и мога да ги разпозная. И ще го направя. Вече подадох жалба в 1во РПУ, а другата седмица ще се отбия и до "Мария Луиза" 84.
Това е описанието на тримата контрольори:
-тази, която бях ударил през лицето: дребна на ръст, на около 50 г., със светлокестенява къда къдрава коса и очила с медени рамки.
-контрольорът: леко мургав, с прошарена много къса коса и несъразмерно малка глава, видима възраст: около 50г.
-другата контрольорка (тази, която ми скъса слушалките на дискмена): дребна на ръст, с черна къда къдрава коса, и тя на същата възраст.
-предполагамемият (четвърти) контрольор, кото ме притискаше на спирката - доста по-млад - около 30, с къса черна коса и остри черти на лицето.
-Сигурен съм, че ако бях циганин това нямаше да ми се случи, тъй като всеки знае, че само представителите на това паразитиращо племе са привилигировани да пътуват без билет.
-За побоя аз имам имам експертиза, издадена от "Съдебна медицина"
-Искам да попитам господата от СКГТ: Докога ще продължи този терор. Защото аз нито съм първия, нищо ще съм последния, понесъл физически тормоз от ваша страна
-Знайте, че този път няма да ви се размине!
========
-Моля, извинете ме за допуснати по невнимание правописни грешки. Предполагам, има такива, но нямам женалие да чето отново написаното.
No comments:
Post a Comment